Несподелената любов е също толкова красива...

Тя е!
Обещавам, че е!
Прекрасна, прелестна, неповторима!
И най-хубавото - тя боли!
Ах, как наистина боли!
Така обичам я!
Най-после някой да не те обича,
най-после да си сам и немощен и ням,
но да обичаш с всичка сила!
Ах, така красива!
Дай ми още болка, още болка
мъничко ми дай, любима!

~

Някой ден, аз обещавам,
ще те открие тебе любовта
и ще те обича тъй както ти обичаш го сега.
И вие ще гледате заедно небето,
тъй както го гледахте когато бяхте сами и обичахте единствено себе си...


Късмет е да те боли!
Късмет е да знаеш, че може да те боли!
Ах, така ме боли...
на душата ми така е сладко...
Така прекрасно сладко е да ме боли, ах, знаеш ли?
Аз знаех, винаги...

~Няма значение какво се случва зад тези думи, хубавото е, че ги има! =) ~

Най после сърцето ми се сви в болезнен спазъм и заплака!
Така го чака... то, моментът този,
а аз - ти знаеш, него, на легло от рози...
И защо не? Защо не? Защо не?
Защото е банално, смешно, еднообразно?! Безобразно!

Но не са ли безобразни и безоблачните дни, в които всичко ми върви и аз обичам?!

(музикален съпровод ;] )